Лечението може да облекчи симптомите, да контролира усложненията на заболяването, да стабилизира пациента и да забави прогресията на множествена миелома.

Пациентите, които нямат никакви симптоми, може да не се нуждаят от лечение. Въпреки това, пациентът трябва да се проследява на редовни интервали от периодични изследвания на кръв и урина. Ако има определени данни, ако заболяването прогресира през периода на наблюдение, се започва лечение.

С лечението на рак на лимфата се занимават онколози по хематология-онкология. Съвременната химиотерапия може да излекува 70-80% от пациентите с лимфом.

Факторите, влияещи върху протичането на заболяването, са стадият на заболяването, отговорът на пациента към лечението, видът на лимфома, рецидив на лимфома и наличието на съпътстващ диабет или бъбречно заболяване.

Химиотерапевтичните лекарства, използвани при лечението на рак на лимфома, могат да се прилагат самостоятелно или в различни комбинации. Тези лекарства се използват за убиване на ракови клетки и предотвратяване на разпространението им.

Лимфомът на Ходжкин се проявява с увеличени лимфни възли. При някои пациенти симптомите на лимфома на Ходжкин включват загуба на тегло, нощно изпотяване и повтаряща се треска. Обикновено се изисква компютърна томография и биопсия на костен мозък, за да се определи стадия на заболяването.

Лимфомът на Ходжкин е един от видовете рак, който се лекува успешно днес. На всеки етап се провежда лечение, насочено към пълното премахване на заболяването. Няколко групи по света работят за регистриране на напредъка в лечението на лимфома на Ходжкин и провеждат мащабни проучвания, едно от които е немската група за изследване на лимфома на Ходжкин (GHSG). Рисковите фактори са важни за индивидуалното лечение на заболяването. При пациенти с ранен стадий и без големи рискови фактори, краткосрочната ABVD химиотерапия и лъчетерапия са достатъчни.

Въпреки това, ако заболяването прогресира, може да се наложи много по-ефективно лечение (разширения протокол BEACOPP), за да се изкорени напълно болестта и да се предотврати повторната му поява. В случай на рецидив, химиотерапията с високи дози и трансплантацията на автоложни стволови клетки често са най-добрият вариант за лечение за пълно изкореняване на заболяването.

Левкемията описва група от заболявания на кръвта, характеризиращи се с производството и развитието на лимфоцити, вид бели кръвни клетки (левкоцити), които са отговорни за защитата на тялото.

За лечение на левкемия първо е необходимо да се определи нейният вид. Една проста пълна кръвна картина може да открие признаци на рак в кръвта. Левкемията се диагностицира поради увеличаване на броя на раковите клетки в кръвта. Първият метод, който идва на ум при лечение на левкемия, е химиотерапията. Химиотерапевтичните лекарства са химикали, които убиват раковите клетки, които причиняват левкемия.

В зависимост от вида на левкемия, видът, дозата и начина на приложение на лекарствата, използвани при химиотерапията, също се различават. Лъчевата терапия (лъчетерапия) използва високоенергийни лъчи за унищожаване на левкемични клетки и предотвратяване на техния растеж. Лъчевата терапия може да се прилага само върху част или цялото тяло. Лъчетерапията също е метод за подготовка за трансплантация на стволови клетки.

Протеинът, който придава цвят на кръвта и пренася кислород до клетките, се нарича хемоглобин. Хемоглобинът се пренася от червените кръвни клетки (еритроцити) в кръвта. Анемията (анемия) е състояние, при което протеинът на хемоглобина в кръвта пада под нормалните нива или броят на червените кръвни клетки намалява. Лечението на анемията зависи от вида, хода и тежестта на анемията.

Основната цел на лечението е да се премахне състоянието, което причинява анемия. При анемия, причинена от дефицит на желязо и фолиева киселина, се препоръчва да се консумират предимно зелени зеленчуци и плодове, препоръчани от лекаря.

Това може да стане и с някои добавки, които трябва да се приемат външно. Витаминните добавки могат да се дават чрез капки или инжекции за анемия поради дефицит на B12. Ако анемията е напреднала и е достигнала опасна точка, може да се извърши трансплантация на кръв и стволови клетки от костен мозък.

Пациентите със средиземноморска анемия (бета таласемия) се нуждаят от кръвна подкрепа на всеки 3-4 седмици за цял живот. Хемоглобинът при пациент с таласемия трябва да бъде над 9,5 g/dL.

При пациенти с таласемия редовно се прави пълна кръвна картина, нива на желязо в кръвта, сърцето, черния дроб и хормоналната система, обръща се внимание и на кръвно-преносимите заболявания. Ако годишният прием на кръв надвишава нормата с 1,5 пъти, далакът се отстранява хирургично в напреднала възраст.

Отстраняването на далака намалява нуждата от кръв, но не е постоянно решение. Трансплантацията на костен мозък е лечение, което може напълно да коригира средиземноморската анемия.

Трансплантацията на костен мозък от здрав брат или сестра с подходящ тип тъкан е успешна, особено при добре лекувани пациенти без увреждане на черния дроб.

Въпреки това, в някои случаи могат да възникнат различни сериозни проблеми по време на или след трансплантация на костен мозък или трансплантацията може да се провали. От друга страна, генната трансплантация, която все още се изследва, все още не е приложена при пациенти.

Множественият миелом е вид рак, който се състои от бели кръвни клетки, наречени плазмени клетки. Това е заболяване, причинено от неконтролирано увеличаване на плазмените клетки. Плазмените клетки помагат в борбата с инфекциите, като произвеждат антитела, които разпознават и атакуват микроби.

Тези антитела се наричат ​​имуноглобулини. Плазмените клетки, които се срещат при множествена миелома, се наричат ​​още миеломни клетки. Миеломните клетки произвеждат анормални антитела, наречени моноклонални антитела. Тоест, вместо да произвежда полезни антитела, плазмата произвежда анормални протеини, които могат да причинят усложнения.

Тъй като множественият миелом расте в костния мозък, той кара раковите клетки да изтласкат здравите костни клетки. В случаи без никакви симптоми, лечение често не е необходимо. За случаите, когато е необходимо лечение, са налични няколко лечения, които помагат за контролиране на заболяването.

Трансплантацията на стволови клетки или трансплантацията на костен мозък, както обикновено се нарича, е метод, използван за лечение на рак и различни заболявания, които причиняват промени в кръвоносната и лимфната система.

Гранулоцитите и моноцитите, които образуват бели кръвни клетки, които се борят със заболявания в костния мозък, образуват млади (бластни) клетки в костния мозък. Тези клетки узряват с времето и играят важна роля в имунната система.

В резултат на аномалията, наблюдавана по време на узряването на младите клетки при остра миелоидна левкемия, клетките, които не могат да продължат нормалния си ход, не могат да изпълняват задълженията си в имунната система заедно с натрупването на клетки в кръвта и костния мозък. Този клиничен резултат се нарича остра миелоидна левкемия.

Имунният дефицит включва заболявания, които повишават чувствителността към инфекции, причинени от дефицит на една или повече клетки, клетъчни лиганди, протеини, цитокини и цитокинови рецептори и протеини, които са от съществено значение за вътреклетъчните предупредителни системи на имунната система.

След идентифицирането на Х-свързания агамаглобулин (XLA) от Bruton през 1952 г., повече от 120 първични имунодефицита са идентифицирани поради напредъка в технологиите и приблизително 75% от тях са идентифицирани с основно молекулярно заболяване.

При пациент със съмнение за първичен имунодефицит диагнозата често може да бъде поставена въз основа на клиничната история, физикален преглед и лабораторни изследвания от първа линия.

Въпреки това, във всеки случай е много важно да се открие генетичен дефект на молекулярно ниво. По този начин може да се предостави точна информация за заболяването, подход към лечението, пренатална диагностика и генетично консултиране.